РАЗКАЗ ЗА ДЕЛОТО НА ОТЕЦ ТОДОР

 

Мили хора, искам да ви разкажа за отец Тодор, който бе ръкоположен за свещеник в храм “Света Параскева” на 14 октомври 2013 година. Той измина дълъг път, който не беше лек, имаше трудности, лишения и много изпитания.

Днес нашата църква е чиста, подредена, много красива, с една дума образцова рожба на тригодишния труд на отец Тодор.


Казвам се Красимира Опинчева, родена съм на 26 октомври.
На 26 октомври 1868 година е осветен храм “Света Параскева”.
Аз вярвам, че смъртта на майка ми ми промени живота.
Първо бих желала да ви разкажа нещо за себе си.

След раждането майка се разболяла от родилна треска, имала висока температура, над 40 градуса. Ето защо трябвало да постъпи веднага в болница в София. Аз съм останала при баба и дядо. Получила съм алергия от кравето мляко, с което са ме хранили, била съм много зле. Вероятността майка и аз да оживеем е била малка. Станало е чудо! Майка оздравяла, но след изписването от болницата е била инвалид.
Бавно се въстановявала, но напълно оздравяла. Беше права като топола и много трудолюбива, живя 91 години.
Слава на Бог!
Той ми е дал живот и не ме е оставил без майка.
Боже, ти си всемогъщ!
Майка ми даваше сили да преодолея най-мъчителния период от моя живот,когато останах сама.Изгубих любимият си човек, моя съпруг.Той бе всичко за мен Слънце, въздух и вода.Много ми липсват,  но в трудните моменти те озаряват моето ежедневие

На 21 декември 2014 г. трябваше да се открие обновеният храм.
На 17 декември някаква сила ме тласкаше към църквата. Отидох, но това решение взех много трудно, защото ме мъчеше упорита кашлица. В момента, в който стъпих в храма, аз оздравях.
Майка ми беше първата жена, която отец Тодор изпрати на 13 ноември 2013 година. Този ден аз се запознах с отец Тодор.
Една година по-късно той ме помоли да работя в църквата, като ми каза, че неговата мечта е да я направи райска градина. Аз му се доверих, тъй като виждах промяната в храма.
Днес нашата църква е райска градина, защото отец Тодор е отговорен, трудолюбив, ентусиазиран, упорит, много грижовен, пълен с идеи къде, какво и как да се направи. Той не жалеше сили и време. Носеше камъни, бъркаше бетон, качи се на седем метра височина за да укрепи кръста на иконостаса. Църквата за него не беше работно място а негов дом. Няма място, където да не е пипнала неговата ръка. Всичко сам проектираше и изпълняваше. Всяка стотинка влагаше разумно за да сътвори нещо красиво. Започнахме със засаждане на цветя, той обожава цветята. Засадихме двора с овощни дървета, кипариси и много декоративни дървета.
Едновременно с облагородяване на двора работехме и в храма.


Нашата църква е бедна. Тя се издържа от дарения и парите от свещички. Първата икона, която отец Тодор искаше да постави беше „Тайната вечеря“, но нямахме пари.
Наближаваше Великден и ето, че стана чудо. Господ ни помогна. Добри хора направиха дарения и събрахме парите за един ден. За велики четвъртък иконата беше доставена.


Този ден няма да забравя,защото бях много щастлива.
Църквата с всеки изминат ден ставаше все по красива. Хората, които посещаваха църквата, започнаха да правят дарения за точно определена икона и посочваха мястото къде да се постави. Така църквата се изпълни с икони.


Всеки ден отец Тодор идваше с нова идея. Той има златни ръце, до каквото се докосне се превръща в чудна приказка. Дънерите превърна в цветни градини и камъните в неговите ръце оживяха. В църквата имаше много камъни от които той извая прелестни фигури.


Днешната работа не оставя за утре, винаги имаше план за деня. Той е експедитивен, щом е решил нещо го изпълнява на момента. Понякога работеше от сутрин до късно вечер, без да почива, не търсеше дори храна и вода.
Пътя, по който вървеше беше труден, но той се справи, защото е ерудиран, съзидателен, умен, сръчен и много търпелив.
Притежава много знания и умения, които му помагаха да се справя сам. Рядко търсеше помощ, понеже искаше да направи много неща а нямаше пари.
Има добро сърце, внимателен, отзивчив, лъчезарен, не прави разлика между хората. Всички поздравява с всеки се спира да разговаря. От неговото слово и доброта се излъчва светлина.
С надежда и вяра ни закърми, с много доброта напълни душите ни и църквата наша прероди.
Отец Тодор е общителен, добър събеседник, винаги усмихнат.
Хората му повярваха, когато имаха проблеми, идваха при него за съвет, искаха да им чете молитва.
Отец Тодор не вземаше пари на ръка, казваше на хората да остават колкото желаят в кутията за дарения.
Правеше обреди без пари . Той е състрадателен, правеше дарения за болни хора, раздаваше дрехи на бедните, помагаше на отец Иван, който е приютил бездомни .
Отец Тодор е прекрасен човек. Господ му е дал всичко, което може да се даде на един човек.
Мили хора, отец Тодор притежава много положителни качества, аз не съм изброила всички. Всеки който, го познава и е работил с него може да изброи още много от неговите положителни качества .
Отец Тодор го опознахме по делата, който не вярва да посети нашата църква.
Всичко в църквата е негово дело. Той започна от  нула, всичко направено е плод на неговия непосилен труд.
Призовавам всеки, който го познава да допълни това което, съм написала. Тези, които не го познават да се запознаят с него на новото му работно място .


Да работиш с отец Тодор е божи дар, защото работата с него не те натоварва, а напротив зарежда те с позитивна енергия. България днес има нужда от такива хора, ако всички работят на работното си място като него нашата Родина ще бъде рай.
На отец Тодор се падна честта да подготви и организира празника на църквата, посветен на 150 години храм “Света Параскева”. Той се справи блестящо.
На 19 февруари архимандрит Антим протосингел на Видинска Света митрополия посети нашата църква по повод преместването на отец Тодор в  Неврокопска Света митрополия.
Той постави отлична оценка на работата на отец Тодор и каза, че нашата църква е една от най-хубавите църкви във Видинска Света митрополия.

Вълнуващ бе денят, в който внукът и правнукът на някогашният Отец Петър, дойдоха в храма за да кръстят тяхното дете. Тези хора бяха дошли чак от Варна и бяха изминали 1000км за да се срещнат с Отец Тодор, който да посвети тяхната рожба в светото кръщение.

 
В днешния забързан и объркан свят, свят на тревога, несигурност и духовна нищета, повече от всякога имаме нужда от упование, благочестие, смиреност, справедливост и вяра, вяра в доброто, за да ................. оцелявавме. Защото мъдрецът е казал, че само просветеният човек, прогледнал духовно, може да бъде свободен. Такъв човек е и отец Тодор. Затова сме изключително щастливи, че точно той посвети в тайнството на светото кръщение нашия внук, Антон, през 2015 година.
Казват, че когато избираш кръстник за детето си, много важно е той да бъде достоен човек, човек за пример, за да предаде на кръщелника си всичко добро, което носи. Ние бихме добавили, че не само кръстникът е важен, важен е и духовникът, извършил светия обред.
Отец Тодор е не просто завидно млад и достоен човек. Той е благ, отзивчив, изключително съпричастен, деен и безкрайно добър. С всеотдайното си сърце и дела може да бъде пример за малки и големи за това как да живеем гордо и със самочувствие в новия свят на съвременните реалности, съчетавайки възрожденския дух от миналото ни.
Благодарим ти, отец Тодор!
Ние вярваме, че частица от твоето благородство ще пребъде и у нашия внук, който, дай Боже, един ден стане също толкова достоен човек.
08.10.2017
сем. Елена и Антонио Танкови
гр. Варна

Отче, дойде денят, в който трябва да си тръгнете, но аз се радвам, тъй като хората оцениха вашия труд. Съжаляват, питат защо това добро момче, което преобрази църквата и направи много за нея си отиде. На последната служба имаше много сълзи в очите на всички, които бяха в храма.

Отче, това е най- голямата награда , която може да получи един човек, случва се на много малко хора и е божи дар.

Господи, благодаря!
Благодаря, Света Богородице!
Благодаря, Света Параскева!
Благодаря, и на теб мила моя майчице!

Отче, благодаря Ви за всичко, което направихте за църквата за хубавия празник, който организирахте по повод 150 години храм “Света Параскева”, за това че ми се доверихте.
Таня, благодаря ти!
Въпреки, че беше бременна много ми помагаше. Садеше цветя, чистеше църквата, продаваше свещички.
Благодаря и на вашите родители, баба и дядо, които са ви дали живот, отгледали и възпитали.
Благодаря на всички дарители, на хората, които се грижат за църквата – кметът на община Медковец, църковното настоятелство, жените които поддържат църквата Величка, Нинкова, Соня, Ани, Бисерка, семейство Данила и Светли.
Щастлива съм, че познавам тези  хора.
Чудесни хора!
Приятно ми е да работя и разговарям с тях. Църквата и те ме зареждат със светлина и ми дават сили да продължа напред въпреки трудностите, които ме съпровождат.
Благодаря и на вас мили хора, и моля Ви идвайте по често в църквата, а не само на големи празници, защото ние трябва да съхраним и поддържаме църквата и да продължим делото на отец Тодор.

Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди,и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат,та,като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело.                       
(2 Свети апостол Павел 9: 7-8)
Господи Исусе Христе, Сине Божий, моля те пази храм „Света Параскева“, отец Тодор и неговото семейство, и всички които поддържат църквата. Амин!

 

ДО
ОТЕЦ ТОДОР
БЛАГОДАРСТВЕН АДРЕС
УВАЖАЕМИ ОТЕЦ ТОДОР,
Приемете най-искрената ни благодарност за успешното сътрудничество, което реализирахме по време на Вашето пребиваване в село Медковец.
Когато станахте част от нашата общност, удовлетворението ни беше голямо, защото сред нас се появи млад човек, за когото за кратко време разбрахме,че е изпълнен с идеи за добри начинания.
Несъмнено всички ние усетихме стремежа Ви към единство, желанието Ви да сплотявате хората, като ги убеждавате, че в това е силата на успеха.
Оказа се, че Вашите интереси са много, и то с разнообразно съдържание. Вие посветихте времето си не само на църквата, а и на много други неща, свързани с живота в нашите малки населени места, където и най-дребните случки често се приемат за събитие. Вдъхнахте свежест в отношенията на много хора и направихте така, че да бъдете пример за човещина и доброта.
Независимо от натовареността, която несъмнено съпътстваше работата Ви на свещеник, Вие се посветихте и на спорта, и на читалището като средище на духовността и място, където намират проявление моралните ценности, които проповядваме сред младите и изпълнени с мечти хора.
Надяваме се, че където и да сте, в сърцето Ви винаги ще има място за нас иза родния ни Медковец!
Не забравяйте, че тук имате приятели, които ще пазят мили спомени за присъствието Ви и винаги ще Ви сочат като пример за човек с чиста душа и голямо сърце!
Успех, отче!
Бог да Ви пази!

С уважение,
ЦЕЦА ИЛИЕВА
Председател на ЧН на НЧ „Развитие – 1898 г. – с. Медковец”

 

ПОЖЕЛАНИЕ
към отец Тодор
от инж. Венцислав Евгениев
кмет на община Медковец

Отче,
Бъди здрав и следвай повелите на сърцето си, защото твоето сърце е изпълнено с любов към хората!
Днес повече от всякога нашата Родина има нужда от такива хора: силни, работливи и отговорни!
Дано късметът е винаги с теб, за да може огромният духовен заряд, който носиш, да облагородява повече хора в нашите общности!
Благодаря ти, че беше заедно с нас през последните години и направи така, че повече доброта да изпълва дните ни!
Няма да се забравим, защото когато има нещо истинско между хората, то е вечно!
Успех!
20.02.2017 г.

Впечатления на хората за делото на Отец Тодор

 
Отец Тодор дойде в село Медковец, и ни показа как трябва да се живее и работи. Остави ни прекрасно възродена църква, жалко че си отиде.
Христина Струнджева

Храмът е най-святото място! Мястото, където човек остава насаме със себе си и само Бог е свидетел на мислите и чувствата му!
Неведнъж съм търсела утеха и упование в труден за мен момент.Винаги съм излизала от храма благодарна, удоволетворена и изпълнена с още повече любов и вяра.
Случайно или не, аз се върнах да работя в моето село, след много години.Това време съвпадна с голямата промяна, която претърпя нашата църква. А това се случи благодарение на упорития труд на нашия отец Тодор, който за жителите на селото ни винаги ще си остане наш.
Отец Тодор е прекрасен човек.Той преобрази нашата църква, превърна я в райско кътче. Удоволствие е да посещавам това райско място, където на всеки сантиметър е останал отпечатъка от силата на вярата, на упорития труд, на любовта към хората, защото делото на отец Тодор е дело за хората! Това е за всички нас, жителите на с. Медковец.
Дано успеем да съхраним красотата и посланието на създаденото от отец Тодор и посещаваме по- често това свято място. Там винаги ни посреща един човек-истински, добър и люблящ ... - леля Краса както я наричаме, която беше моя учителка и я чувствам като втора майка. Тя е една от хората, които продължават да се трудят неуморно за благото и опазването на създаденото от отец Тодор. Искам специално да и благодаря за това, че в трудни моменти ми е помагала с човещината си, с разбирането си и с обичта си!
Посещавайте, обичайте и пазете нашия храм!
От него излизаме с по-чисти мисли, с повече вяра, изпълнени с много любов, а това е знак, че хубавото в живота го има, и предстои!!!
Бойка Любенова Кудинова

Срещите ми с отец Тодор са малко на брой, но достатъчни за да си изградя мнение за този човек. Първото нещо, което нахлува в съзнанието ми, когато стане въпрос за него е светлина.
Прекарах детството си в Медковец и всичките ми спомени от това време са изпълнени с топлината и светлината на горещите лета, меките и топли есени, белите зими с дългите уютни вечери, зелената свежест на пролетта, окъпана от светлината на слънцето и най-скъпите ми хора. Изпитвам все по-голяма носталгия по онова време, на фона на сивотата, която виждам всеки път, когато се прибирам в родния дом. И ето, че изведнъж в това все по-сгъстяващо се сиво, се появи отец Тодор и сякаш сивото стана по-малко сиво, стана по-светло и по-красиво.
Сега като затворя очи виждам двора на църквата зелен и изпъстрен с цветя, огрян от светлина, а храма е някак по-просторен, по-чист и отново тази светлина, която просто струи от него.Заслуга за това имат и много други хора, които с труда си допринесоха всичко това да се случи и да продължава да се случва, но отец Тодор беше двигателят, който задвижи колелата на тази ,,машина".Той показа, как въпреки всички несгоди, които търпят хората от тази част на България, въпреки обзелия ги песимизъм, може да се направи нещо градивно и красиво, нещо което да ги накара да излязат от летаргията, в която са потънали и да творят.
Ние може само да сме благодарни, че сме имали щастието този човек да дойде в нашето село и да стане част от неговата история.Сигурна съм, че където и да отиде, той ще бъде все така всеотдаен и трудолюбив и дано са повече хората, които ще имат възможност да общуват с него, защото неминуемо това ще ги направи по-добри.
Горанка Красимирова Йорданова
Отец Тодор е истински свещеник.Аз му целувам ръка. Благодаря му за това, което направи за църквата "Света Параскева". Благодарение на него, нашата църква е една от най-хубавите.Той винаги подхождаше към всички хора с уважение, давал е и лично на мен много напътствия. Неговата силна вяра ме зареждаше със светлина. Аз съм от семейство, което вярва в Бог. Моят вуйчо е свещеник в Бачковския манастир.
Йорданка Дебийска
Живея близо до църквата ,,Света Параскева ". Години наред тя беше в окаяно състояние. Преди няколко години с европейски средства и упорития труд на отец Тодор всичко се промени.Този млад и ентусиазиран свещеник преобрази нашата църква. Сега тя придоби много добър вид - светла, подредена, красива.
Впечатлиха ме думите му, че в църквата се чувства като у дома си. В селото се завърнаха много от традициите, но за съжаление той напусна. Обителта днес се радва на все повече миряни по време на религиозните празници.И все по-често се чува съжалението, че отец Тодор не се задържа за по-дълго време.
Розалина Монова

Отче, много те обичаме, липсваш ни, върнете се при нас, вие сте много добър!
Децата от неделното училище
Отче, много си добър, приятен и мил човек, ти ме кръсти безплатно, мъчно ми е че те няма в църквата, моля те върни се при нас!
Теменужка от неделното училище
Отец Тодор - този добър и свят човек,дошъл в един от най-бедните региони в цяла България и доказа не на ромите,не на българите,не на турците а на всички какво означава да си човек!
Дойде в с.Медковец и доказа на всички,че работата,духовенството,Бог и семейството са най-важните и святи принадлежности за човека! Доказа как с желание,с труд,със смелост и с харизма може човек да достигне всичко! Надали в днешно време ще срещнем такъв човек! Имаме честта да го познаваме и да сме били заедно на едно кръщене и едно освещаване на родния дома,за което сме му благодарни! И искаме да му кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ! Едно голямо ОБИЧАМЕ ТЕ и ни липсваш многооо! Бъди все така добър и усмихнат човек,и нека Бог даде здраве и дълъг безпроблемен живот!!
сем.Василеви- Данаил и Цветелина

ГАЛЕРИЯ