ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА,
БРАТЯ И СЕСТРИ,
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

Във време на изпитания народът ни е застрашен от разширяващата се пандемия, когато болестта е близо до нас и виждаме страданието на човеците, всички сме призвани да бъдем отговорни към ближния, народа и Родината ни.

Ясно осъзнаваме, че сме в най-мистичното време на Църквата - светата Четиридесетница, дни наситени с покаяние и непрестанна молитва. Време за подготовка и очакване на Празника на празниците - Възкресението Христово!

С отеческа загриженост се обръщаме към вас, скъпи братя и сестри, да съобразим ежедневието си с всички изисквания на извънредното положение. Призоваваме да се спазват препоръките на Светия Синод и епархийските митрополити. Неизменно да носим надеждата за благополучния край на това тежко за народа ни изпитание.

Вярата ни и Христовата любов, които горят в нас са щит, който ще ни предпази от предизвикателствата на деня. Да не униваме и въпреки трудностите да бъдем бодри и непрестанно да се молим! Да се въздържаме от всяко зло! Да не забравяме Христовата повеля: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света" (Йн 16:33).

Останали в домовете си, пред домашната икона, притихнали с покайни сърца да отправим взор към Спасителя Христа с молитва за изцерение на болните, и подкрепа на нашите медици, правителството и воинството, и всички, които не пестят сили и средства в това усилно време, като се помолим: "Господи Иисусе Христе, Боже наш, истински Лекарю на душите и телата, Който прояви толкова добротворство и направи здрави страдащи телесно и душевно люде, приеми благосклонно нашето моление. Боже, Чудотворче, със Своята мощна сила прогони убийствения вирус, който предизвиква страх, страдание и смърт. В тези дни на изпитание на вярата ни успокой тревогите и изцели заболелите. Господи, прекрати силата на болестта, младежите запази и вразуми. Заболелите и старите хора подкрепи и ги дари със здраве, спокойствие и бодрост по застъпничеството на нашата Владичица Пресвета Богородица, на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, на светите Безсребреници и Лечители Христови, и на всички светии". Амин. Божията благодатна помощ да бъде с всички нас!

Бог да пази България!

Няма по-благородна професия от лекарската и мисия по-окриляваща от грижата за човешкия живот. Да изкажем БЕЗКРАЙНА БЛАГОДАРНОСТ към всички медицински работници, които лекуват болните, излагайки себе си и семействата си на опасност! Нека БОГ ги дари със здраве, сили и благослови труда им, защото той е свещен!

Амин!

Дълбок поклон пред ВАС медицински работници!.

Добре дошли в сайта на православен храм СВЕТА ПАРАСКЕВА с.Медковец. Храм с дългогодишна история, която датира от далечната 1836г. когато медковските старейшини възстановяват разрушената от турците манастирска черква „Света Параскева” – малка сграда, направена от плетени стени, дървени колони и покрита с т. нар. стари „турски керемиди”.След султанския Хатихумаюн от 1856 г. обаче медковската община прави постъпки пред висшестоящите инстанции за построяването на по-голяма сграда и на 30 август 1859 г. султан Абдул Меджит издава тугра, с която фактически разрешава строежа й. Основната заслуга за това е на кнез Иван Кулин – той организира мирните демонстрации на хората, когато през 1860 г. висшият турски чиновник Мехмед паша посещава този край, той е и в основата на прошението до правителството за строеж на нова сграда. Медковската черква е в истинския смисъл на думата народно творение – средствата са събрани чрез дарения от жителите на селото, а в храма са вплетени творческите идеи на българските строители, иконописци и резбари.Не случайно черквата е обявена за национален паметник на културата. Тя е голяма трикорабна псевдобазилика, с три кубета. Градена е от ломен камък с хоросанова спойка. Една от характерните особености на външната архитектура е особената форма на апсидата, която не е полукръгла или заоблена, а тристепенна.Арките и сводовете са укрепени с дървени и метални греди.Подът е дъсчен.Иконостасът е рисуван, с резба по царските двери и венчилката. Иконите са рисувани през 1868 г. от Христо Енчов от Копривщица, в традиционна иконография.